Три големи награди от Копривщица за цялостно представяне на състави от област Силистра
С около 300 самодейци от читалища и клубове участва област Силистра в Националния събор на народното творчество, проведен от 7 до 9 август т.г. в м. Войводенец край град Копривщица. Жури в състав: проф. Албена Георгиева, проф. Горица Найденова и гл. ас. Евгения Грънчарова, имаше за задача да прецени в каква степен добруджанци представят костюми, песни и танци, издържани в стила на т.нар. изворен фолклор.
Участниците от Крайдунавска Добруджа се представиха с 4 обичая („Коледуване“, „Пеперуда“, „Бабинден“ и „Наричане на 'аризмата на булката“), с танцови състави от Силистра и Тутраканско, с индивидуални певци от Алфатар, Межден и Айдемир и 7 певчески групи от общините Силистра, Алфатар и Дулово. След приключване на концерта всички участници получиха грамоти за участие от министъра на културата.
Мнението на журито за цялостното представяне на самодейците от Крайдунавска Добруджа: „Като цяло много добро представяне на областта, но отбелязваме веднага - имаше и изпълнения, чието място не е на събора в Копривщица,тъй като са за други фестивали. Не трябва да се губи чувството за традиционен фолклор. Трябва да запазим всичко, което е най-близко до „извора“. Видяхме чудесни носии и други конкретни подробности, които не бяхме срещали досега (например лазарските хора от Грънчарово, играни по време на постите преди Великден). Сватбата, пресъздадена от състава от Нова Черна, показа не баналните моменти, а показаха интересни елементи - кой какво подарява и харизва на младоженците – с думите, интонациите и внушенията. Истината е, че при добро желание и търсене винаги може да се открие нещо, което е интересно и „ново“ за публиката, тъй като не се представя всеки път. И най-важното: хареса ни сърцатостта на добруджанци и желанието им да опазят старините ни; имат излъчване и радост от съпреживяването на обичаите, песните и танците, характерни за Крайдунавска Добруджа“.
 |
| НЧ "Дръстър-2012" на 4-та сцена на Копривщица '2015 |
Връчени бяха следните отличия:
За цялостно представяне:
1) Народно читалище „Йордан Йовков 1894“ –
град Алфатар,
2) Народно читалище „Христо Ботев 1941“ – село Грънчарово,
общ. Дулово,
3) Пенсионерски клуб „Втора младост“ – град Дулово.
За отлично представяне:
- Групи за автентичен фолклор: Межден, Нова Черна, Окорш и
Прохлада;
- Младежки танцови състави - Айдемир, Фолклорен ансамбъл
„Алфатар“, Танцов състав и Кукерска младежка група (Варненци);
- Женска
вокална група - Грънчарово;
- Солисти: Светлана Великова (Межден),
Елена Славова (Алфатар), Керанка Радева (Нова Черна), Димитрина
Неделчева (Айдемир);
Грамоти от министъра на културата:
КИП №5 – Силистра, Клуб за
народни хора при НЧ „Дръстър“- Силистра, Солисти: Митка Донкова, Боряна
Софрониева и Димитър Пехливански (Алфатар), Руска Колева – Айдемир; Певческа група – Айдемир, Мъжка вокална група – Дулово, КИП „Надежда“ –
Гарван, Младежки танцов състав – Айдемир и др.
 |
| Грамота за НЧ "Дръстър-2012" |
И за какво ни е Съборът в Копривщица?
Резюме на статията на изкуствоведа Любен Ботушаров, публикувана в списание "Български фолклор", бр.2/2015
Отговор на поставяния напоследък от фолклористи въпрос се търси във възникването на съборите за народно творчество. Въз основа на теорията на празника и анализ на състоянието на традиционната култура в българското село през 50-те години на ХХ в. се стига до извода, че съборите-надпявания се появяват като компенсация на изчезващите под ударите на атеизма селски сборове, организирани чрез християнството. На мястото на трансцендентното вместо свещеното се появява като осветената свръхценност самото народно творчество, което в традиционната култура е част от обреда. То се експонира в рамките на празника или като разиграване на живот – от участниците, които са заварили старата традиция да функционира, или като художествено наследство – от поколението, което по-късно я е усвоило, или като маркиране на действа-понятия – идеографически тип представяне, което следва структурата на етнографското описание и е най-близо до идеята за музей на живо. Стремежът е да бъдат представени колкото се може по-ранни слоеве от традиционното наследство, които – както при празника – са най-близо до първотворението. На събора са различими двете структури на празника – същностнообразуващата на сцената, която съставя каноничността на празника, и на веселието, която принадлежи на празника като ексцес. С естественото оредяване на носителите на фолклора и драстичното намаляване на селското население се появява необходимостта от реставриране. При съвременните условия на индивидуализация, детрадиционализация и пазар на преживяванията въпросът е дали традиционното наследство, за което е създаден съборът, трябва да се помни и освети такова, каквото е било, или да се остави съборът да се превърне в event като постмодерна форма на празнично преживяване.
Няма коментари:
Публикуване на коментар